Органи за управление: 1 — помпа на сервоуправление; 2 — инжекционна линия; 3 — линия за пълнене; 4 — резервоар за сервоуправление; 5 — дренажна линия; 6 — колело; 7 — кормилна колона; 8 — междинен кормилен вал; 9 — междинно уплътнение на вала; 10 — ботуш на панти; 11 — кормилна уредба; 12 — капак на кормилната уредба; 13 — ляв напречен прът; 14 — дясно кормило.
Кормилното управление на автомобила се състои от волан с вградена въздушна възглавница, предпазна кормилна колона, междинен вал, кормилен механизъм с щанги и накрайници, помпа и резервоар за кормилно управление с тръбопроводи.
Кормилната колона е закрепена за преградата с две гайки (отгоре) и два болта (отдолу), както и за рамката на таблото? две орехи.
Кормилна колона: 1 — скоба за закрепване на колоната към предния панел; 2 — вътрешна тръба; 3 — външна тръба; 4 — скоба за закрепване на колоната към рамката на арматурното табло; 5 — механизъм за регулиране на наклона на колоната; 6 — кормилен вал.
На шлиците на кормилния вал, разположени в колоната, е монтиран волан, фиксиран с централна гайка.
Кормилният вал чрез междинен вал с два карданни шарнира е свързан с вала на кормилния механизъм.
Междинен вал: 1 — долна карданна става; 2 — прашник; 3 — уплътнител; 4 — горна карданна става.
Дизайнът на междинния кормилен вал ви позволява да промените (скъсите) дължината му в случай на сблъсък на автомобил.
В случай на авария се отрязват два пластмасови щифта, свързващи частите на вала.
Кормилен механизъм тип "пиньон-рейка". Картерът на механизма е закрепен към подрамата на предното окачване с болт и шпилка (с гайка), преминаващи през гумено-метални втулки, поставени в отворите на картера, и тръбата на картера — телбод през гумената възглавница. Корпусите на шарнирите на кормилната щанга се завинтват в резбовите отвори на краищата на релсата. Накрайниците се завинтват към външните резбови краища на кормилните щанги, чиито сферични шарнири са свързани към кормилните накрайници на управляваните колела.
Кормилен механизъм с подрама на предното окачване: 1 — носилка; 2 — десен край на напречната щанга; 3 — скоба за закрепване на тръбата на картера; 4 — свързващи тръби за хидравличен усилвател; 5 — картер на механизма; 6 — пиньонен вал; 7 — болт и гайка със шпилка за закрепване на картера; 8 — ляв край на кормилната щанга.
Дължината на монтажния прът с върха се променя чрез завъртане на пръта с разхлабена контрагайка. Това ви позволява да регулирате конвергенцията на управляваните колела на автомобила.
Накрайник на напречна щанга: 1 — бакшиш; 2 — прашник; 3 — щифт за сферично съединение на върха; 4 — гайка; 5 — тяга; 6 — теглителна панта.
Сферичните съединения на края на пръта и самия прът са с неразглобяема конструкция и не изискват попълване на запаса от смазка, който е вграден вътре за целия експлоатационен живот.
Хидравличният усилвател на кормилното управление е вграден в кормилния механизъм.
Системата за хидравличен усилвател включва също: резервоар, лопаткова помпа, тръби за дренаж, изпускане и пълнене.
Захранването с течност за сервоуправление се намира в резервоар, разположен в отделението на двигателя и фиксиран на стената на рафта на акумулатора. За да се контролира нивото на течността, полупрозрачното тяло на резервоара е маркирано със знаци MIN и MAX.
Резервоар за сервоуправление.
Помпата на сервоусилвателя на волана е монтирана на обща скоба на блока на двигателя, към която също са прикрепени обтегачът на спомагателния задвижващ ремък и компресорът на климатика. Помпената шайба се задвижва от клиновиден ремък от шайбата на коляновия вал на двигателя.
Помпа сервоуправление.
Работната течност от резервоара се поема от помпата и се подава под високо налягане към разпределителното устройство (разпределител), разположено в корпуса на кормилния механизъм и механично свързано с кормилния вал.
Буталото на хидравличния цилиндър е фиксирано върху зъбната рейка на кормилния механизъм. При завъртане на волана разпределителното устройство свързва една от камерите на хидравличния цилиндър с нагнетателната линия на помпата, а другата камера — с дренажна линия.
В същото време буталото на хидравличния цилиндър, поради разликата в налягането на работния флуид, премества стойката наляво или надясно и чрез кормилните пръти и лостовете на кормилния кокал завърта управляваните колела на автомобила. Ако хидравличният усилвател се повреди, възможността за управление на автомобила остава, но усилието върху волана се увеличава.
При някои превозни средства се използва система за сервоуправление, която осигурява променливо усилване в зависимост от скоростта на превозното средство.
При ниски скорости системата осигурява максимална мощност за по-лесно завиване и маневри при паркиране.
При висока скорост помощното управление се намалява, за да се подобри стабилността на автомобила. Системата изпълнява тези задачи, като променя потока на течност през помпата. Електронният блок на кормилната система (фиксиран на скобата на арматурното табло, под жабката) получава сигнали: за скоростта на автомобила — от блока за управление на двигателя; относно ъгъла на завъртане на волана (за изчисляване на ъгловата скорост на волана) — от сензора, разположен в долната част на кормилния вал. След обработка на сигналите, устройството подава управляващ сигнал към електромагнитния иглен вентил на помпата, който регулира потока на работния флуид през помпата.
Местоположение на електромагнитния клапан на помпата на кормилното управление.